Пред събралата се аудитория учениците Даря Панчева и Марин Бонев припомниха най-значимите исторически факти за организацията и хода на бунта от 1876 година. Програмата, подготвена под експертното ръководство на преподавателите Здравко Узунов и Иван Джаков и със съдействието на младшите посланици на Европейския парламент, насочи вниманието към героизма на предците ни.

В центъра бе поставен акцентът върху безграничната саможертва на българските революционери, които дръзват да се изправят срещу многоброен и добре въоръжен противник в името на националната независимост. Специално място бе отделено на ролята на чуждестранните журналисти и наблюдатели, чиито свидетелства за погрома над българското население разтърсват световната съвест.

Въпреки че народният бунт не завършва с непосредствен военен триумф, той постига своята най-важна политическа цел. Макар мечтата на българите за моментално освобождение от турско робство да остава неосъществена на бойното поле, чрез отзвука в Западна Европа и Руската империя светът най-после научава болезнената истина за трагичното положение на народа ни под чуждото потисничество. Тази международна реакция и последвалият дипломатически натиск водят директно до решенията на Цариградската конференция – първото мащабно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници.

Днес ние свеждаме чела пред паметта на онези, които осветиха пътя към свободата със собствената си кръв. Техният завет е нашият компас, а подвигът им – вечен огън, който ни напомня, че българският дух е несломим. Нека пазим идеалите на априлци чисти, за да пребъде България през вековете!